В същото време там се намира Второто българско царство, разположено на северозапад от Византия. Водеше го цар Калоян (a.k.a Йоаница). Забележително е, но макар да е бил православен християнин, той е бил признат за крал (европейски еквивалент за цар) от католическия римски папа Инокентий III, който го е наричал в писмата си „Рекс”, макар че отказва да го нарича „император”. Референцията „Рекс“ постави Калоян на същото ниво в европейската йерархия като всеки друг крал, но други царе трябваше да го приемат. Затова цар на България изпратил пратеници при кръстоносците, които обсаждали Константинопол, предлагайки им военна подкрепа, ако „те също биха го коронясали за цар, така че той да бъде господар на неговите земи от българи и Влахии (днес това е южно от Румъния).

Кръстоносците обаче (никой от които не бил цар) се отнасяли с пренебрежение към Калоян и не приемали предложението му. След като кръстоносците превземат Константинопол и избират Балдуин IX от Фландрия на Латинския император, те се съгласяват да разделят Византийската империя помежду си, като всеки ще стане малък крал, включително на земи, контролирани или защитени от българи.

Възползвайки се от разпадането на Византийската империя, Калоян придобива контрол върху бившите византийски територии в Тракия. Първоначално той се опита да осигури мирно разделение на земите с кръстоносците. Той помоли папата Инокентий III да им попречи да атакуват България. Кръстоносците обаче искали да приложат свой собствен договор, който разделил византийските територии помежду им, включително земи, за които претендирал Калоян.

Калоян даде подслон на византийските гръцки бежанци и ги убедил да разбунят бунтове в Тракия и Македония срещу латинските кръстоносци. Бежанците също обещаха, че ще го изберат за император, ако той нахлуе в Латинската империя. Гръцките бургери в Одрин (на гръцки „Адрианопол“, сега е Edirne в Турция) и близките градове се издигнаха срещу латинците в началото на 1205 г. Смятайки, че съюзът на Калоян с бунтовниците е опасен, император Болдуин решава да започне контраатака и нареди да изтеглят войските си от Мала Азия. Той обсади Одрин, преди да успее да събере армиите си. Калоян побърза към Одрин начело на армията си от български (тежки войски), влашки (лека пехота) и кумански (лека конница) воини. Класическо измамно отстъпление от куманите изтегли тежката рицарска конница на кръстоносците в засада в блатата на север от Одрин, което дава възможност на Калоян да им нанесе смазващо поражение на 14 април 1205 г.

Това бе забележително поражение на армията, която завладя най-големия и най-защитен град в света само година преди това. Нещо повече, тя демонстрира, че неразрушимата мощ на кръстоносците е още един мит, точно както тяхната подкрепа от божествените сили. И така, битката при Одрин наистина заслужава да се превърне в тема за набор от шах.

Въпреки това, винаги има хитрина...

Ние от Студио Грифон обръщаме голямо внимание на възпроизвеждането на миниатюрни детайли от историята както в събитията, така и в материалните артефакти. Беше сравнително лесно да се идентифицират погледът и екипировката на кръстоносците от бивша империя на Франките. Особено, защото те съхранявали добри записи на делата си и се изобразявали в различни скулптури, ръкописи и книги. Много по-трудно беше да се направи същото за българската армия. Първо, тя се състоеше от представители на различни нации: българи, кумани и влачи. Второ, останали са много малко източници от онова време в музеи и писмени источници. Все пак с помощта на академици по история успяхме да съберем възможно най-много визуална и фактическа информация.

Можете да следвате нашето творение в малкия блог по-долу.

Бихте ли искали да подкрепите този проект, моля, следвайте връзка.