"Амазонка на кон"

За детайлното проучване на скулптурата са използвани разнообразни източници: архивни и съвременни фотографии, исторически описания, както и методите на съвременната фотограметрия. Последната позволява с висока точност да бъдат фиксирани общата геометрия, пропорциите и динамичната структура на композицията. В същото време фотограметрията има и своите ясни ограничения: тя не създава естествено гладки повърхности, а фините детайли често се губят, заменени от текстурни артефакти и шум.

Поради тази причина решаващ етап в процеса става ръчното дигитално скулптиране. Въз основа на фотограметричния модел произведението на практика е създадено наново — с възстановяване на всеки, дори най-дребен елемент: анатомията, гънките на кожата, напрежението в мускулатурата на коня, взаимодействието на телата в екстремно движение. В своята цялост 3D моделът и наложените скулптурни слоеве позволяват буквално да се „прочете“ работата на Август Кис, да се разбере логиката на неговите форми и художествените компромиси на епохата на класицизма.

Същевременно задачата никога не е била буквалното копиране на оригинала. Напротив — проектът още от самото начало предполага осмислена интерпретация. Първите промени засягат лицето на героичната амазонка. Съдейки по характерния ѝ головен убор, образът насочва към ранните племена, населявали територията на Тракия (днешна България). През бронзовата епоха в този регион действително е имало лъвове, а ловът на лъвове представлява исторически правдоподобен сюжет.

В оригиналната скулптура обаче мимиката на амазонката е поразително спокойна. Това стоическо изражение вероятно отразява класическия, почти „нордически“ идеал за невъзмутимост и вътрешно превъзходство. Подобно лице обаче влиза в остро противоречие със самата сцена. Амазонката е на прага да нанесе удар на лъвицата, вече впила се в шията на нейния кон. Животното притиска уши в ужас и рязко се отклонява встрани — още миг и ще се изправи на задни крака, хвърляйки ездачката. Тя няма нито седло, нито стремена, нито дори повод, за който да се задържи. Голото, незащитено от доспехи тяло на воинката допълнително засилва усещането за крайна опасност.

Поради това в дигиталната версия лицето на героинята е преосмислено: то става по-твърдо, по-решително и по-емоционално, ясно предаващо на зрителя критичността на момента и цената на евентуалната грешка. Тази промяна не влиза в противоречие с оригинала, а предлага алтернативно, по-психологически напрегнато тълкуване на сцената.

Вторият ключов аспект на интерпретацията засяга платнената набедрена повязка, ефектно развяваща се зад фигурата на амазонката по крупата на коня. Този елемент е безспорна почит към класицизма и великолепно предава движението и динамиката. От гледна точка на физическата реалност обаче подобна сцена е крайно малко вероятна: при първото рязко движение ездачката просто би се плъзнала от гладкия гръб на животното. Не е случайно, че дори съвременните ездачи, използвайки седло, носят специални гумирaни облекла, за да предотвратят подхлъзване и падане.

Изхождайки от това, освен версията на реконструкция, близка до оригинала (с промени, ограничени до лицето), е създадена и алтернативна версия на скулптурата. В нея амазонката остава изобразена гола, но без платнената повязка; вместо това тя не седи върху голия гръб на коня, а върху лъвска кожа, която служи като седло. Този мотив директно препраща към нейния „брат“ — Löwenkämpfer, който също използва трофейна кожа като композиционен елемент и символ на победата.